13 nov 2013, 21:30

Каменни лица

529 0 0

Каменни лица

 

Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,

и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.

И каменни лица от бездната, отправени към мен

със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви.

 

В невинен  пламък загръщам ангели игриво.

Изстила, слънчево искри, дъха им вледенен,

а пъкленият огън тлее във лицата притаен.

Прилепнала във унес, лица помитат ме пенливо.

 

И мойта кръв, чуплива във кристална лед

раздира бавно вените ми, пъпли и пълзи,

и ангел паднал и пометен с мен, скършено лети

понесъл се през бездната им призрачен и блед.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...