13 nov 2013, 21:30

Каменни лица

527 0 0

Каменни лица

 

Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,

и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.

И каменни лица от бездната, отправени към мен

със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви.

 

В невинен  пламък загръщам ангели игриво.

Изстила, слънчево искри, дъха им вледенен,

а пъкленият огън тлее във лицата притаен.

Прилепнала във унес, лица помитат ме пенливо.

 

И мойта кръв, чуплива във кристална лед

раздира бавно вените ми, пъпли и пълзи,

и ангел паднал и пометен с мен, скършено лети

понесъл се през бездната им призрачен и блед.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...