Каменни лица

Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,

и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.

И каменни лица от бездната, отправени към мен

със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви.

В невинен  пламък загръщам ангели игриво.

Изстила, слънчево искри, дъха им вледенен,

а пъкленият огън тлее във лицата притаен.

Прилепнала във унес, лица помитат ме пенливо.

И мойта кръв, чуплива във кристална лед

раздира бавно вените ми, пъпли и пълзи,

и ангел паднал и пометен с мен, скършено лети

понесъл се през бездната им призрачен и блед.