Еднакво е.
Без мен и с мен.
Изпуснах
най-познатата ръка.
Не беше нужен
дълъг ден
да се затвори
точната
врата.
Не беше нужен даже час.
Подхвърли някой
камъче-минута.
Дали се целеше във нас?
Обърна цялата каруца.
Една посока
счупи се на две
и срещнах най-дебелата стена.
Издигна се за миг -
от мен до теб.
Не бях се виждала така сама.
© Елица Стоянова Все права защищены