14 may 2009, 19:59

Камъче 

  Poesía » Otra
1471 1 29

Еднакво е.
Без мен и с мен.
Изпуснах
най-познатата ръка.
Не беше нужен
дълъг ден
да се затвори
точната
                   врата.
Не беше нужен даже час.
Подхвърли някой
камъче-минута.
Дали се целеше във нас?
Обърна цялата каруца.
Една посока
счупи се на две
и срещнах най-дебелата стена.
Издигна се за миг -
от мен до теб.


Не бях се виждала така сама.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??