Камъче за спомен от морето

5 февр. 2024 г., 08:31

Поэзия » Любовная

373 2 2

КАМЪЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ МОРЕТО

... защо съм ти? – когато няма да свърша работа за грош,

живея в къщичка от слама, пиян, стар варненски сархош,

във моя ден един ли валяк ми смачка лятната трева? –

какво за мен ли не търкаля? – ехидна, градската мълва,

щом мама ме почерпи бренди и плака с мен на теферич,

чул всички улични легенди, и тати пита: – Как си, пич? –

дори и синовете взеха да идват тъй – от дъжд на сняг,

и зъзна, вейнал вехта дреха, в тръстиките на моя бряг,

не зная как съм, но не мога без теб да дишам нощ и ден,

не ям, не спя – тибетски йога, на кея – лотос вкаменен! –

защо съм ти такъв? – разнищен, бриг с изпокъсани платна,

Жена за святост и огнище, за път из вихри Светлина! –

с мелтемите те ветролея! – насън – и в спомен за коси.

Вдигни ме? – камъче на кея – и в шепичка ме отнеси.