27 июн. 2014 г., 22:22

Камък

3.1K 5 24


  „- Камъните не позволяват да бъдат опитомени
      докрай ще ни гледат
      със спокойно много бистро око.”

Збигнев Херберт




 

Аз съм камък загладен

от времето.

Объл камък в река

бързотечна.

Здраво стъпил на място,

във стремето

на земя плодотворна,

сърдечна.

 

Аз съм камък изваян

от бурите.

Често ставам житейска

мишена.

Тъй размиват водите

контурите,

че отскача стрелата

сразена.

 

Аз съм камък! Не камъче!

Камък.

Образ ваян стихийно

с години.

За приятел – надежда,

лъч жарък,

на врага си прощавам

… до три пъти.






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....