Човек (Анна Станоева)
190 4960
27.06.2014 г., 22:22 ч.

Камък 

  Поезия » Друга
2607 5 24


  „- Камъните не позволяват да бъдат опитомени
      докрай ще ни гледат
      със спокойно много бистро око.”

Збигнев Херберт




 

Аз съм камък загладен

от времето.

Объл камък в река

бързотечна.

Здраво стъпил на място,

във стремето

на земя плодотворна,

сърдечна.

 

Аз съм камък изваян

от бурите.

Често ставам житейска

мишена.

Тъй размиват водите

контурите,

че отскача стрелата

сразена.

 

Аз съм камък! Не камъче!

Камък.

Образ ваян стихийно

с години.

За приятел – надежда,

лъч жарък,

на врага си прощавам

… до три пъти.






© Анна Станоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??