Камък
„- Камъните не позволяват да бъдат опитомени
докрай ще ни гледат
със спокойно много бистро око.”
Збигнев Херберт
Аз съм камък загладен
от времето.
Объл камък в река
бързотечна.
Здраво стъпил на място,
във стремето
на земя плодотворна,
сърдечна.
Аз съм камък изваян
от бурите.
Често ставам житейска
мишена.
Тъй размиват водите
контурите,
че отскача стрелата
сразена.
Аз съм камък! Не камъче!
Камък.
Образ ваян стихийно
с години.
За приятел – надежда,
лъч жарък,
на врага си прощавам
… до три пъти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
Благодаря за обратната връзка.