Камъкът, на който се облягаш
или с който портата подпираш,
този, който хвърляш със досада
или като сувенир прибираш.
Камъкът, изграждащ планината,
или страшно спускащ се по нея,
той е брод, минаваш ли реката
и опасност, плаваш ли към кея.
Вечер се прибираш в тъмнината,
някой с камък нейде те причаква,
Или сутрин, галейки росата,
слънцето зад камък те очаква...
Камъкът - приятел най-стабилен,
или враг - вещаещ страшна гибел
С теб ще е, когато ти си силен,
предадеш ли се, ще те убие...
© Александър Хаджидимитров Все права защищены