14 июл. 2011 г., 22:52

Камъкът

946 0 6

Камъкът, на който се облягаш
или с който портата подпираш,
този, който хвърляш със досада
или като сувенир прибираш.

Камъкът, изграждащ планината,
или страшно спускащ се по нея,
той е брод, минаваш ли реката
и опасност, плаваш ли към кея.

Вечер се прибираш в тъмнината,
някой с камък нейде те причаква,
Или сутрин, галейки росата,
слънцето зад камък те очаква...

Камъкът - приятел най-стабилен,
или враг - вещаещ страшна гибел
С теб ще е, когато ти си силен,
предадеш ли се, ще те убие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...