14.07.2011 г., 22:52

Камъкът

945 0 6

Камъкът, на който се облягаш
или с който портата подпираш,
този, който хвърляш със досада
или като сувенир прибираш.

Камъкът, изграждащ планината,
или страшно спускащ се по нея,
той е брод, минаваш ли реката
и опасност, плаваш ли към кея.

Вечер се прибираш в тъмнината,
някой с камък нейде те причаква,
Или сутрин, галейки росата,
слънцето зад камък те очаква...

Камъкът - приятел най-стабилен,
или враг - вещаещ страшна гибел
С теб ще е, когато ти си силен,
предадеш ли се, ще те убие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...