22 сент. 2017 г., 23:42

Камъни

477 1 1


Тук хората са правили грамади,
да могат нивите си да орат...
Събирали са камъни от млади,
докато в старостта си спрат...

Но в камъни са нивите и днеска
и пречат хората да ги орат...
Те все се хилят, като в хумореска,
като лентяи в нивите лежат...

Те чупят днеска сложните машини,
а по-преди - орала и коси...
И колкото от нивите ги ринеш,
те стават повече, като оси!

Сред камъни живота ни ще мине...
Препъват ни и все пред нас вървят!
Кога ли тази напаст ще премине?!
И няма да ги видим в своя път!

О, цял живот аз камъните чистя.
Проливам в нивите си свойта пот!
Но чувам: -- Вижте нивата на Христя!..
Кога ще се превърне във Имот?!

Така, че имам аз какво да чистя...
Макар, че и до днес не съм стоял!
Щом моята история разлистя...
Баща ми също тука е орал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...