22.09.2017 г., 23:42

Камъни

467 1 1


Тук хората са правили грамади,
да могат нивите си да орат...
Събирали са камъни от млади,
докато в старостта си спрат...

Но в камъни са нивите и днеска
и пречат хората да ги орат...
Те все се хилят, като в хумореска,
като лентяи в нивите лежат...

Те чупят днеска сложните машини,
а по-преди - орала и коси...
И колкото от нивите ги ринеш,
те стават повече, като оси!

Сред камъни живота ни ще мине...
Препъват ни и все пред нас вървят!
Кога ли тази напаст ще премине?!
И няма да ги видим в своя път!

О, цял живот аз камъните чистя.
Проливам в нивите си свойта пот!
Но чувам: -- Вижте нивата на Христя!..
Кога ще се превърне във Имот?!

Така, че имам аз какво да чистя...
Макар, че и до днес не съм стоял!
Щом моята история разлистя...
Баща ми също тука е орал!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...