22 sept 2017, 23:42

Камъни 

  Poesía » Filosófica
261 1 1


Тук хората са правили грамади,
да могат нивите си да орат...
Събирали са камъни от млади,
докато в старостта си спрат...

Но в камъни са нивите и днеска
и пречат хората да ги орат...
Те все се хилят, като в хумореска,
като лентяи в нивите лежат...

Те чупят днеска сложните машини,
а по-преди - орала и коси...
И колкото от нивите ги ринеш,
те стават повече, като оси!

Сред камъни живота ни ще мине...
Препъват ни и все пред нас вървят!
Кога ли тази напаст ще премине?!
И няма да ги видим в своя път!

О, цял живот аз камъните чистя.
Проливам в нивите си свойта пот!
Но чувам: -- Вижте нивата на Христя!..
Кога ще се превърне във Имот?!

Така, че имам аз какво да чистя...
Макар, че и до днес не съм стоял!
Щом моята история разлистя...
Баща ми също тука е орал!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??