Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
29 мар. 2011 г., 11:02

Канибализъм по залез 

  Поэзия
493 0 1

Някъде там,

зад онова сълзливо ,,отдавна’’,

под люлеещото се столче,

върху гнилата дървена маса,

в недописания бял стих,

между точка и тирето...

И всичко това

е безвъзвратно отнето.

 

Пътува насам,

но преди да пристигне,

вечерта ще погълне

деца и родители,

ще оголи резци,

за да бъде по-страшна –

а денят

             ще кърви нейде, прашен.

 

Като черни обелиски,

охраняващи ъглите на улиците,

стърчат в безизразно съзерцание

оловни котки и кучета;

каменни птици се спускат

надолу в капчуците.

И в сол се превръщат при удара.

 

Луната, възседнала

пребледнялото Слънце,

произнася отсечено

смъртната му присъда;

но настане ли ВЕЧЕР!,

ПОЛУМЕСЕЦ изгрява –

а популацията ни

се топи като глетчер.

 

И ако е речено,

             не е далече,

времето, когато

                     ще гледаме втренчено

празните масички

и празните столчета –

                                      без детски подноси

                                                                           и с поглед отвлечен.

© Константин Дренски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имаш предвид снимката на предната корица на стихосбирката ми ли? Ами изобразява света на хората-сенки, които макар намирайки се във физическа близост помежду си, са самотни, недостижими един за друг поради невидимите прегради на духа, които са издигнали. Бялата светлина, която проблясва между двамата влюбени, символизира осакатените и охладнели човешки взаимоотношения. Само привидно е противопоставянето между черния и белия цвят - самотата и сянката са водещи образи, определящи тягостната атмосфера на пейзажа. Разбира се, за да се осмисли картината, трябва да се прочете и самата стихосбирката, тъй като търсената емоция се постига едновременно чрез досег с изображението и текста на всеки един от стиховете.
Предложения
: ??:??