22 мая 2018 г., 23:54

Капан

542 0 0

Заключих вратите

с катинар голям. 

Гледай от прозореца звездите, 

но погледа ти да спре до там. 

Не можеш да избягаш -

вече си в капан. 

 

Отключих ти сърцето си

и изход няма - вътре си сам. 

Не гледай тъй гневно в очите ми, 

влюбих се, но как и аз не знам. 

Не можеш да избягаш - 

вече си в капан. 

 

Никога не идвам в съня ти -

не ме каниш ти там. 

Но ти не излизаш от моя 

и това е проблемът голям. 

Не можеш да избягаш, 

вече си в капан. 

 

Мислите ми бягат при теб, 

недей ги отхвърля, бъди разбран. 

Писах това стихотворение за теб, 

но и в него си ти затворник сам, 

и не можеш да избягаш, 

вече си в капан. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....