22.05.2018 г., 23:54

Капан

541 0 0

Заключих вратите

с катинар голям. 

Гледай от прозореца звездите, 

но погледа ти да спре до там. 

Не можеш да избягаш -

вече си в капан. 

 

Отключих ти сърцето си

и изход няма - вътре си сам. 

Не гледай тъй гневно в очите ми, 

влюбих се, но как и аз не знам. 

Не можеш да избягаш - 

вече си в капан. 

 

Никога не идвам в съня ти -

не ме каниш ти там. 

Но ти не излизаш от моя 

и това е проблемът голям. 

Не можеш да избягаш, 

вече си в капан. 

 

Мислите ми бягат при теб, 

недей ги отхвърля, бъди разбран. 

Писах това стихотворение за теб, 

но и в него си ти затворник сам, 

и не можеш да избягаш, 

вече си в капан. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...