May 22, 2018, 11:54 PM

Капан

  Poetry » Love
543 0 0

Заключих вратите

с катинар голям. 

Гледай от прозореца звездите, 

но погледа ти да спре до там. 

Не можеш да избягаш -

вече си в капан. 

 

Отключих ти сърцето си

и изход няма - вътре си сам. 

Не гледай тъй гневно в очите ми, 

влюбих се, но как и аз не знам. 

Не можеш да избягаш - 

вече си в капан. 

 

Никога не идвам в съня ти -

не ме каниш ти там. 

Но ти не излизаш от моя 

и това е проблемът голям. 

Не можеш да избягаш, 

вече си в капан. 

 

Мислите ми бягат при теб, 

недей ги отхвърля, бъди разбран. 

Писах това стихотворение за теб, 

но и в него си ти затворник сам, 

и не можеш да избягаш, 

вече си в капан. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...