25 июн. 2009 г., 13:58
Капан
КАПАН
Оглеждам се в счупеното огледало.
Светът в него на сто е разпилян.
През прозореца наднича слънцето изгряло.
Във огледалото съблече се без свян.
Разпиляват се лъчите в светли листи.
Слънца заиграват по стария таван.
В ъгъла се крият паяците антихристи.
Там гърчи се мухата, хваната в капан.
Оглеждам се в счупеното огледало.
Светът в него на сто е разпилян.
През прозореца наднича слънцето изгряло.
Във огледалото съблече се без свян.
Разпиляват се лъчите в светли листи.
Слънца заиграват по стария таван.
В ъгъла се крият паяците антихристи.
Там гърчи се мухата, хваната в капан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мимо Николов Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
