25.06.2009 г., 13:58 ч.
Капан
КАПАН
Оглеждам се в счупеното огледало.
Светът в него на сто е разпилян.
През прозореца наднича слънцето изгряло.
Във огледалото съблече се без свян.
Разпиляват се лъчите в светли листи.
Слънца заиграват по стария таван.
В ъгъла се крият паяците антихристи.
Там гърчи се мухата, хваната в капан.
Оглеждам се в счупеното огледало.
Светът в него на сто е разпилян.
През прозореца наднича слънцето изгряло.
Във огледалото съблече се без свян.
Разпиляват се лъчите в светли листи.
Слънца заиграват по стария таван.
В ъгъла се крият паяците антихристи.
Там гърчи се мухата, хваната в капан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мимо Николов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
