Да спасяваш света, все си първи…
но виж светът навън колко е мърляв,
всякакви зверове, егоисти
ще ти смачкат душичката чиста.
Вече минах по тази пътека.
От толкова „ближни“ останах без дрехи.
Този свят е за други направен,
само лошите тука са равни.
Сине мой, днес не е „наш’то време“
и това място не е за тебе.
Усмихни се… моя плач да не видя.
Само твойта усмивка ме вдига.
Йордан Гергов
© Йордан Гергов Все права защищены