9.12.2017 г., 17:29

Капитан Планета

1K 1 4

Да спасяваш света, все си първи…
но виж светът навън колко е мърляв,
всякакви зверове, егоисти
ще ти смачкат душичката чиста.
Вече минах по тази пътека.
От толкова „ближни“ останах без дрехи.
Този свят е за други направен,
само лошите тука са равни.
Сине мой, днес не е „наш’то време“
и това място не е за тебе.
Усмихни се… моя плач да не видя.
Само твойта усмивка ме вдига.

 

Йордан Гергов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Гергов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти! По-точно едва ли може да се изкаже с думи...в този неразбран свят...
  • Благодаря ви... това стихотворение си го изживях и изстрадах, преди да го напиша.
  • Хареса ми!
  • Така е. Това не е нашето време. Търсих го в миналото. Няма го. Значи, не е дошло. Трябва да си го "направим". Не мислиш ли?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...