Капитулация
Онази любов със затихващи функции
отдавна в детайли познавам
и как идва с гръм и разсичащи мълнии
и с ехото как отминава.
И друга любов, дето плакне окото,
и с нея била съм на маса,
закусихме, станах и тръгнах, защото
душата ми бързо превтаса.
А има любови, за тях и не искам
ни дума дори да отворя,
фурорно, красиви слова ти разплискат
и после, пак в тях, те удавят.
Любови-килии, любови-спектакли,
трагедии, фарсове, лудост.
Познавам ги всички - различно-еднакви.
По-бързо лечими от вирус.
Каква е последната, нямам представа,
но, Божичко, как прогресира!
Какво ми остава, какво ми остава,
освен... да капитулирам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
