Капитулация
Онази любов със затихващи функции
отдавна в детайли познавам
и как идва с гръм и разсичащи мълнии
и с ехото как отминава.
И друга любов, дето плакне окото,
и с нея била съм на маса,
закусихме, станах и тръгнах, защото
душата ми бързо превтаса.
А има любови, за тях и не искам
ни дума дори да отворя,
фурорно, красиви слова ти разплискат
и после, пак в тях, те удавят.
Любови-килии, любови-спектакли,
трагедии, фарсове, лудост.
Познавам ги всички - различно-еднакви.
По-бързо лечими от вирус.
Каква е последната, нямам представа,
но, Божичко, как прогресира!
Какво ми остава, какво ми остава,
освен... да капитулирам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
