23 дек. 2006 г., 07:08

Капка

853 0 0

Капка



От дълбоката вода, на безименна река,
глухо се дочуха тез слова.




За гнездо.
Уютно като скъсано крило.

Крилото,
което всъщност е гнездото.
Впила в съчките и сламата му наедряла птица.

Градина, прекопана.
Плет висок.

Под свежи рози - гроб дълбок.
Кат' сардини, с мъжки имена - хора без лица.

В гроб, без хаос, с хладен ред.
Тор за рози, с външност нежна.


Корени разлагат плът не носеща лица.


Издалеч красиво, а всред розите - война !
И отляво, и отдясно.
Порязана, всред Огледала,
все със себе си воюва Мисълта.

Остри ятагани, скрити железа.
Парещи катрани, съскащи неща.

Плът, на едри буци, ятаганите редят.
Отпраните парчета кожа,
пак пришива острата игла.



Корени със ситни зъбки в ромона машинен глозгат мъжките лица.



Там, в дълбоката вода, откъдето дочуха се и тез слова,
може би е капка и една сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Барон фон Микрофон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...