Капка

Капка



От дълбоката вода, на безименна река,
глухо се дочуха тез слова.




За гнездо.
Уютно като скъсано крило.

Крилото,
което всъщност е гнездото.
Впила в съчките и сламата му наедряла птица.

Градина, прекопана.
Плет висок.

Под свежи рози - гроб дълбок.
Кат' сардини, с мъжки имена - хора без лица.

В гроб, без хаос, с хладен ред.
Тор за рози, с външност нежна.


Корени разлагат плът не носеща лица.


Издалеч красиво, а всред розите - война !
И отляво, и отдясно.
Порязана, всред Огледала,
все със себе си воюва Мисълта.

Остри ятагани, скрити железа.
Парещи катрани, съскащи неща.

Плът, на едри буци, ятаганите редят.
Отпраните парчета кожа,
пак пришива острата игла.



Корени със ситни зъбки в ромона машинен глозгат мъжките лица.



Там, в дълбоката вода, откъдето дочуха се и тез слова,
може би е капка и една сълза.