3 янв. 2019 г., 14:34

Капка сол 

  Поэзия » Другая
2370 19 18

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.

По мислите тревожни, които ти не знаеш.

По капчицата сол търкулнала се тихо,

когато те изпраща, а тя преглъща глухо,

 

защото пази свято, зрънце добра надежда,

но никога последна, макар че тъй изглежда.

И даже да е тъжна, пред теб ще се усмихва

с онази бяла обич, която не утихва.

 

Тя чака да й звъннеш и все ще се надява -

да те попита „Как си?“ Ще и отвърнеш вяло,

понеже нямаш време и бързаш да затвориш.

Но друг път ще наминеш. И друг път ще говориш.

 

На нея й се даде - на тебе тя да дава,

но не и да очаква - да може да прощава.

Защото Бог й даде, но не да е светица,

а грешница и майка, и само да обича.

 

03-01-2019

Jullie

© Юлия Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??