Капка сол
Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда,
но никога последна, макар че тъй изглежда.
И даже да е тъжна, пред теб ще се усмихва
с онази бяла обич, която не утихва.
Тя чака да й звъннеш и все ще се надява -
да те попита „Как си?“ Ще и отвърнеш вяло,
понеже нямаш време и бързаш да затвориш.
Но друг път ще наминеш. И друг път ще говориш.
На нея й се даде - на тебе тя да дава,
но не и да очаква - да може да прощава.
Защото Бог й даде, но не да е светица,
а грешница и майка, и само да обича.
03-01-2019
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
