14 янв. 2008 г., 11:59

Капки

824 0 4
Капки

Не пиша вече, все забързан,
препъвам се в паветата на Прага,
по десет часа в ден завързан
и със парфюм "Работническа влага".

Остават тихо дните ми зад мене,
застават плодовете ми пред мен,
пресрещам трудностите със колене
и напоявам, от Дъжда Ти напоен...

18. 02. 2006 г.
Прага


Капки 2

Кой ще погали лъчите навън?
Кой ще заплува в утринен вятър?
С настръхнала кожа, скимтяща за сън,
кой ще заплаче като стар авиатор?

Кой ще поспре, за да чуе реката
и на скритите птички кой ще е фен
и под синята вис, кой ще вдигне ръката,
към Теб? Пак е валяло! Бъди възвисен!

19. 02. 2006 г.
Прага
08, 40 ч.

Капки 3

Тук съм пак. С познатия парфюм.
Навън притичва плаха пролет.
Туристи пъплят. Градски шум.
Статуи. И гълъби във полет.

Старинни сгради, катедрални кули,
реклами канят във пасажите на Прага
и Ян Хус пред съчинени хули,
 стои -
 запален зарад Твойта влага.

19. 02. 2006 г.
Прага, Староместске Намести
15, 00 ч.


Капки 4

Синьо небе, кафяви очи,
жълти листа, топли ръце,
сухи устни, бързи лъчи,
павета, мостове, сърце.

Бавни крачки, шумни коли,
тих повей, бурна коса,
глад, от който боли,
чадъри, усмивка, роса...

01. 11. 2007 г.
Прага



Капки 5

Отново дъжд, павета криви,
тясна улица и мокри дрехи,
туристи пъстри, сгради сиви,
къс небе, високи стрехи.

Отново утро, мисли мигат,
към Теб и писаното Слово...
Тук петли не кукуригат...
Тяло - за парфюм готово...

10. 11. 2007 г.
Прага, Jilska ulice


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Тахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...