Капки любов... изрязани в кръв
прогони черната самота,
нахрани живота с безкръвното си сърце,
прережи вените на тихата празнота.
Стисни ръката ми, докато вървя в тъмнината,
влей се в кръвта ми и отрови самотата,
жестоко изпий пронизващата светлина,
потопи окървавеното ми тяло в своята топлина.
Моля те, срежи очите,
убий спомена, белязал дните
Изпий ме... върни ме в смъртта,
убий ме, нахрани се с последното ми дихание,
легни до мен, обичай ме в пръстта,
крий ни от Слънцето с безсмъртното си обещание...
Викам те в своите стихове...
чуй... ела... донеси мечтите,
любовта ми - в разрязани мигове...
виж... кръв капе от очите...
вкуси ме, разкъсай своята слепота,
събуди се! Искам те... викам за последно,
затвори в гроб моята самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Иванова Все права защищены