19 июн. 2012 г., 11:27

Капки от една река

668 0 3

*    *    *

 

Любовта е красива, гневът - грозен!

Любовта ти отива, другото...

                                                    остави го за после!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е! Много благодаря!
  • Незнам доколко е редно, но искам да коментирам с мой стих
    * Изкуството да живееш 06.02.2011
    Благодаря! Благодаря! Благодаря!
    Живея и се радвам в любовта.
    Благодаря на всичко - цялата Земя.
    Благодаря на всички - и на тебе.

    Прекрасно ми е, че така усещам.
    Аз дишам и обикновените неща.
    Чудесно ми е хората да срещам -
    да виждам любовта във вашите лица.

    Понякога се сърдя и мърморя,
    осъзнавам се и пак благодаря.
    Защото имам и свободната си воля.
    Да се усмихвам или пък да се гневя.

    Така премина моя ден неделен.
    В благодарност и в красота.
    С любовта приятел неразделен,
    скъп на гняв и евтин в радостта...
  • Не става! То носи идеята - да отложиш гнева, докато ти мине! Не робувам на формата!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...