Каракачани
Планински била ни родиха,
пречисти ни горска роса -
годините не заличиха
вековния глас на кръвта.
Народът ни жилав, изстрадал
тъй много, отруден, но горд,
изкачва се той и не пада,
защото е вярващ народ!
Сред земните пътища вечни
към Господа вдигнали взор,
вървим към простори далечни,
към свят кръгозор -
напевът свещен на Балкана,
Елада с прохладния бриз,
Родопа, от слънце огряна,
и Тракия - раят лъчист!
Душите ни горди се сляха,
сърцата ни волни горят
с любов все по родната стряха,
по свидния бащински кът!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
