May 8, 2010, 7:52 PM

Каракачани

  Poetry » Other
1.1K 0 4

Планински била ни родиха,

пречисти ни горска роса -

годините не заличиха

вековния глас на кръвта.

 

Народът ни жилав, изстрадал

тъй много, отруден, но горд,

изкачва се той и не пада,

защото е вярващ народ!

 

Сред земните пътища вечни

към Господа вдигнали взор,

вървим към простори далечни,

към свят кръгозор -

 

напевът свещен на Балкана,

Елада с прохладния бриз,

Родопа, от слънце огряна,

и Тракия - раят лъчист!

 

Душите ни горди се сляха,

сърцата ни волни горят

с любов все по родната стряха,

по свидния бащински кът!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...