May 8, 2010, 7:52 PM

Каракачани

  Poetry » Other
1.1K 0 4

Планински била ни родиха,

пречисти ни горска роса -

годините не заличиха

вековния глас на кръвта.

 

Народът ни жилав, изстрадал

тъй много, отруден, но горд,

изкачва се той и не пада,

защото е вярващ народ!

 

Сред земните пътища вечни

към Господа вдигнали взор,

вървим към простори далечни,

към свят кръгозор -

 

напевът свещен на Балкана,

Елада с прохладния бриз,

Родопа, от слънце огряна,

и Тракия - раят лъчист!

 

Душите ни горди се сляха,

сърцата ни волни горят

с любов все по родната стряха,

по свидния бащински кът!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...