May 8, 2010, 7:52 PM

Каракачани

  Poetry » Other
1K 0 4

Планински била ни родиха,

пречисти ни горска роса -

годините не заличиха

вековния глас на кръвта.

 

Народът ни жилав, изстрадал

тъй много, отруден, но горд,

изкачва се той и не пада,

защото е вярващ народ!

 

Сред земните пътища вечни

към Господа вдигнали взор,

вървим към простори далечни,

към свят кръгозор -

 

напевът свещен на Балкана,

Елада с прохладния бриз,

Родопа, от слънце огряна,

и Тракия - раят лъчист!

 

Душите ни горди се сляха,

сърцата ни волни горят

с любов все по родната стряха,

по свидния бащински кът!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...