Караман
Имах кученце,
Караман се зовеше.
Хлебец и месце
да яде обичаше.
Навън пазеше
и гордо беше,
че като страж стоеше.
Исках да го яхна
като конче.
И да му дам бонбонче.
Обичах Караман!
Защото тичаше като ураган
и беше топъл и шарен като юрган!
© Мина Конарова Все права защищены