Карантина
Стоя си в къщи.
Търся си слънцата.
Пролетта ми маха
с птичите крила
вирусът развихрен
срива ми мечтата
да сложа моите
и с тях да полетя.
Домашен арест,
тежка карантина
маската закрива
унилите лица
два метра разстояние,
сърце се свива
дали заразата
е тук,дошла.
Душата тръпне,
идва ли възмездие
или човек безумен
адът сътвори
ще бъде ли това
поредното премеждие
и пак ще се завърнат
светлите ни дни.
Април,2020г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
