бармах (Леонид Стоянов)
103 724
10 дек. 2009 г., 21:20

Кардиограма на живота 

  Поэзия » Другая
752 0 5

Оставих вдовици своите мечти.

Зарязах и 35 безпризорни години,

в които опитах всичко, или почти,

но светът принадлежи на безлики

катили.

 

Нямат пулс, а броят се за живи.

Старци с ампутирана в детство душа.

Жалки, нищожни човешки хибриди.

Попаднал сред вас, умирам едва...

 

Пред гроба ми нивга не плачете!

Сълзите са награда за Смъртта.

На плочата ми кратко напишете:

В една година роди се и умря!

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??