Оставих вдовици своите мечти.
Зарязах и 35 безпризорни години,
в които опитах всичко, или почти,
но светът принадлежи на безлики
катили.
Нямат пулс, а броят се за живи.
Старци с ампутирана в детство душа.
Жалки, нищожни човешки хибриди.
Попаднал сред вас, умирам едва...
Пред гроба ми нивга не плачете!
Сълзите са награда за Смъртта.
На плочата ми кратко напишете: ...