Dec 10, 2009, 9:20 PM

Кардиограма на живота

  Poetry » Other
1K 0 5

Оставих вдовици своите мечти.

Зарязах и 35 безпризорни години,

в които опитах всичко, или почти,

но светът принадлежи на безлики

катили.

 

Нямат пулс, а броят се за живи.

Старци с ампутирана в детство душа.

Жалки, нищожни човешки хибриди.

Попаднал сред вас, умирам едва...

 

Пред гроба ми нивга не плачете!

Сълзите са награда за Смъртта.

На плочата ми кратко напишете:

В една година роди се и умря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...