Dec 10, 2009, 9:20 PM

Кардиограма на живота 

  Poetry » Other
640 0 5

Оставих вдовици своите мечти.

Зарязах и 35 безпризорни години,

в които опитах всичко, или почти,

но светът принадлежи на безлики

катили.

 

Нямат пулс, а броят се за живи.

Старци с ампутирана в детство душа.

Жалки, нищожни човешки хибриди.

Попаднал сред вас, умирам едва...

 

Пред гроба ми нивга не плачете!

Сълзите са награда за Смъртта.

На плочата ми кратко напишете:

В една година роди се и умря!

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??