Кардиограма на живота
Оставих вдовици своите мечти.
Зарязах и 35 безпризорни години,
в които опитах всичко, или почти,
но светът принадлежи на безлики
катили.
Нямат пулс, а броят се за живи.
Старци с ампутирана в детство душа.
Жалки, нищожни човешки хибриди.
Попаднал сред вас, умирам едва...
Пред гроба ми нивга не плачете!
Сълзите са награда за Смъртта.
На плочата ми кратко напишете:
В една година роди се и умря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
