6 мая 2007 г., 20:20

Картина 

  Поэзия
4.5 (2)
611 1 1
След някой час бурята ще свърши,
слънце ще се покаже зад облака сив,
но дърветата, които вятъра прекърши?
Кой ще върне пейзажа ми красив?
Буря завладя морето прекрасно.
Като кон, див, необуздан от ръка,
така заляха земята вълните властно
и във кал превърнаха пръстта...
И слънцето зад облаци бе скрито
и тъмнина владееше пейзажа ми тих
и от мълнии морето бе разбито,
с думи не може да го опише бедния ми стих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »