May 6, 2007, 8:20 PM

Картина

  Poetry
698 1 1

След някой час бурята ще свърши,
слънце ще се покаже зад облака сив,
но дърветата, които вятъра прекърши?
Кой ще върне пейзажа ми красив?


Буря завладя морето прекрасно.
Като кон, див, необуздан от ръка,
така заляха земята вълните властно
и във кал превърнаха пръстта...


И слънцето зад облаци бе скрито
и тъмнина владееше пейзажа ми тих
и от мълнии морето бе разбито,
с думи не може да го опише бедния ми стих.


Просто шумът разби тишината гробна
и не позволи на ума ми човешки
на сила, без да пита, ме грабна
и ме остави на своите си копнежи.


Така водата изпълваше ме жадно
и дъжд на едри капки заваля,
вятър духаше, безмилостно хладно
и тази картина просто ме заля...


Сега четката не може да пресъздаде
това, което тялото страстно усети,
не може тази хладнина да отдаде,
спомена сам остава вовеки...


Дори и стихът ми беден
не може да ме прегърне,
защо животът гаден
не може в картина да го превърне?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...