1 июн. 2014 г., 21:27

Картина

1K 0 0
    Едно платно Няколко цветни бои И малка вселена   Рисувам с четката Използвам всички цветове Само в една стая… Дори не поглеждам навън   Сякаш от очите ми вали Цял порой А след това има дъга И мирише на свежест   Рисувам мъж Един специален Той е вселена А очите му са тъмна материя В която потъвам и тялото ми изчезва в мрака   Рисувам очите Ръцете Косата Глезените… Харесва ми как ме гледа И как се усмихва От платното   Протяга се от картината Не вярвам че се случва Усещам докосването Полудявам ли   Истински ли е Докосва лицето ми Бузите и челото Гали косите ми Тук ли е   Изгубих се в реалността Или в картината Не знам   Мъжът от картината Обичам го Нарисуван с маслени бои И безброй цветове Той е моята малка вселена Искам да живея в нея Или в картината Без значение  

 

Само бои и малка вселена…    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....