1 июн. 2014 г., 21:27

Картина

1K 0 0
    Едно платно Няколко цветни бои И малка вселена   Рисувам с четката Използвам всички цветове Само в една стая… Дори не поглеждам навън   Сякаш от очите ми вали Цял порой А след това има дъга И мирише на свежест   Рисувам мъж Един специален Той е вселена А очите му са тъмна материя В която потъвам и тялото ми изчезва в мрака   Рисувам очите Ръцете Косата Глезените… Харесва ми как ме гледа И как се усмихва От платното   Протяга се от картината Не вярвам че се случва Усещам докосването Полудявам ли   Истински ли е Докосва лицето ми Бузите и челото Гали косите ми Тук ли е   Изгубих се в реалността Или в картината Не знам   Мъжът от картината Обичам го Нарисуван с маслени бои И безброй цветове Той е моята малка вселена Искам да живея в нея Или в картината Без значение  

 

Само бои и малка вселена…    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....