Картина

    Едно платно Няколко цветни бои И малка вселена   Рисувам с четката Използвам всички цветове Само в една стая… Дори не поглеждам навън   Сякаш от очите ми вали Цял порой А след това има дъга И мирише на свежест   Рисувам мъж Един специален Той е вселена А очите му са тъмна материя В която потъвам и тялото ми изчезва в мрака   Рисувам очите Ръцете Косата Глезените… Харесва ми как ме гледа И как се усмихва От платното   Протяга се от картината Не вярвам че се случва Усещам докосването Полудявам ли   Истински ли е Докосва лицето ми Бузите и челото Гали косите ми Тук ли е   Изгубих се в реалността Или в картината Не знам   Мъжът от картината Обичам го Нарисуван с маслени бои И безброй цветове Той е моята малка вселена Искам да живея в нея Или в картината Без значение  

 

Само бои и малка вселена…