stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
1.06.2014 г., 21:27 ч.

Картина 

  Поезия » Бели стихове
677 0 0
 
 
Едно платно
Няколко цветни бои
И малка вселена
 
Рисувам с четката
Използвам всички цветове
Само в една стая…
Дори не поглеждам навън
 
Сякаш от очите ми вали
Цял порой
А след това има дъга
И мирише на свежест
 
Рисувам мъж
Един специален
Той е вселена
А очите му са тъмна материя
В която потъвам
и тялото ми изчезва в мрака
 
Рисувам очите
Ръцете
Косата
Глезените…
Харесва ми как ме гледа
И как се усмихва
От платното
 
Протяга се от картината
Не вярвам че се случва
Усещам докосването
Полудявам ли
 
Истински ли е
Докосва лицето ми
Бузите и челото
Гали косите ми
Тук ли е
 
Изгубих се в реалността
Или в картината
Не знам
 
Мъжът от картината
Обичам го
Нарисуван с маслени бои
И безброй цветове
Той е моята малка вселена
Искам да живея в нея
Или в картината
Без значение
 

 

Само бои и малка вселена…
 
 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??