27 июн. 2008 г., 14:54

Картина

807 0 13

Нарисувай ми

двореца, в който ще се любим.

Нарисувай ми

небето, влюбено в нашия полет.

Нарисувай ми

косите ми, разпилени в коприната.

Нарисувай ми

целувките, от които не ще се уморим.

Нарисувай ми

споделеност на радост и мъка.

Нарисувай ми

обещания за вечен огън.

Нарисувай ми

полуделите стрелки на часовника.

Нарисувай ми

нашия миг между реалност и сън.

Рисувай ми

без помощта на бои и четка.

Рисувай ми

с думите на лудо влюбен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...