Нарисувай ми
двореца, в който ще се любим.
Нарисувай ми
небето, влюбено в нашия полет.
Нарисувай ми
косите ми, разпилени в коприната.
Нарисувай ми
целувките, от които не ще се уморим.
Нарисувай ми
споделеност на радост и мъка.
Нарисувай ми
обещания за вечен огън.
Нарисувай ми
полуделите стрелки на часовника.
Нарисувай ми
нашия миг между реалност и сън.
Рисувай ми
без помощта на бои и четка.
Рисувай ми
с думите на лудо влюбен.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Струва си човек да разпусне с един такъв влюбен стих
Поздрави,миличка!Много влюбени картини ти пожелавам!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
