Нарисувай ми
двореца, в който ще се любим.
Нарисувай ми
небето, влюбено в нашия полет.
Нарисувай ми
косите ми, разпилени в коприната.
Нарисувай ми
целувките, от които не ще се уморим.
Нарисувай ми
споделеност на радост и мъка.
Нарисувай ми
обещания за вечен огън.
Нарисувай ми
полуделите стрелки на часовника.
Нарисувай ми
нашия миг между реалност и сън.
Рисувай ми
без помощта на бои и четка.
Рисувай ми
с думите на лудо влюбен.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Струва си човек да разпусне с един такъв влюбен стих
Поздрави,миличка!Много влюбени картини ти пожелавам!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
