4 мая 2018 г., 00:40

Картина

586 0 0

Картина

 

Попитах художник, дали от очите ти
може да ми нарисува дъга.
Знаеш ли, той ми поиска косите ти,
четка да бъдат, топена в тъга.

 

С палитра в ръката и малък триножник,
нанасяше нежно всеки свой щрих.
И аз, като някакъв жалък безбожник,
не вярвах, че той нарисувал е стих.

 

Потърсил очите ти с толкова чувство,
в зениците вложил пъстра дъга.
Събирал таланта в красиво изкуство,
усмивка извикал, изгонил тъга.

 

Ето, че имам готова картина,
от нея ме гледат красиви очи.
Подарък за теб, защото те има,
аз съм художник, дъгата си ти.

 

Явор Перфанов
02.05.2018
Г.Оряховица

:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

2018

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....