4.05.2018 г., 0:40

Картина

585 0 0

Картина

 

Попитах художник, дали от очите ти
може да ми нарисува дъга.
Знаеш ли, той ми поиска косите ти,
четка да бъдат, топена в тъга.

 

С палитра в ръката и малък триножник,
нанасяше нежно всеки свой щрих.
И аз, като някакъв жалък безбожник,
не вярвах, че той нарисувал е стих.

 

Потърсил очите ти с толкова чувство,
в зениците вложил пъстра дъга.
Събирал таланта в красиво изкуство,
усмивка извикал, изгонил тъга.

 

Ето, че имам готова картина,
от нея ме гледат красиви очи.
Подарък за теб, защото те има,
аз съм художник, дъгата си ти.

 

Явор Перфанов
02.05.2018
Г.Оряховица

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...