4.05.2018 г., 0:40

Картина

584 0 0

Картина

 

Попитах художник, дали от очите ти
може да ми нарисува дъга.
Знаеш ли, той ми поиска косите ти,
четка да бъдат, топена в тъга.

 

С палитра в ръката и малък триножник,
нанасяше нежно всеки свой щрих.
И аз, като някакъв жалък безбожник,
не вярвах, че той нарисувал е стих.

 

Потърсил очите ти с толкова чувство,
в зениците вложил пъстра дъга.
Събирал таланта в красиво изкуство,
усмивка извикал, изгонил тъга.

 

Ето, че имам готова картина,
от нея ме гледат красиви очи.
Подарък за теб, защото те има,
аз съм художник, дъгата си ти.

 

Явор Перфанов
02.05.2018
Г.Оряховица

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...