2 июл. 2009 г., 18:22

Картина на смъртта

1.2K 0 4


Опустял дом на скитници безпътни.

Открехната врата. Пустота.

Влажен въздух. Прозорец счупен.

Нещо в ъгъла, обвито в самота.


Играчка стара на едно момиче,

прегърнало я силно. Плач в нощта.

Снежинки бели. Вятър силен.

Във въздуха се рее една душа.


Очи затворени. Сърце замряло.

Последен дъх от самота.

Надежда сляпа. Вяра мъртва.

Безмълвна тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666666 и стига толкова и на мен ми хареса много.
  • Благодаря. Не знам дли ще успея да изпълня заръката ти, но ще се опитам. По - силна съм в писането на мрачни стихове.
  • Сюзън, съзнаваш ли каква силна и въздействаща картина си нарисувала?! И колко чувства в творбата! Обещай ми "Картина на радостта"! Опитай!Сърдечни поздрави! 6
  • еее....много мрачна ииии тъжна картина е поднесена айде по-весело!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...