Опустял дом на скитници безпътни.
Открехната врата. Пустота.
Влажен въздух. Прозорец счупен.
Нещо в ъгъла, обвито в самота.
Играчка стара на едно момиче,
прегърнало я силно. Плач в нощта.
Снежинки бели. Вятър силен.
Във въздуха се рее една душа.
Очи затворени. Сърце замряло.
Последен дъх от самота.
Надежда сляпа. Вяра мъртва.
Безмълвна тишина.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
