11 окт. 2017 г., 22:35

Картина в сиво 

  Поэзия
401 0 9

Дъждовно време, рано се стъмнява...

По често вече, човека сам остава.

Времето дърветата съблече!?

Пътеките във парка кални са, човече.

 

Мъглата стеле своят шал безкраен.

Светът във тъмното изглежда

тъй окаян...

Звездите, те вече скриха своя блясък

и няма я луната пътят верен да покаже.

 

Дори и птиците безкрили отлетяха 

надалече...

Самотни, хора с чадъри в тъмното вървят.

Към своят дом измислено богат.

 

Чистачки по стъклото тихичко ридаят!

Сълзи дъждовни по стъклото

скулптори си ваят.

Радиото тъжно с блус навява...

Есен е, но зима наближава.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така си е Пепи но не исках да стряскам!Усмихнат петък 13 ти желая!
  • Колко точно си го нарисувал, но все пак мисля, че есента и зимата в душата, са по страшни. Поздрави, Ачо!
  • Радвам се Веси че се отби!Хубава и златна есен ти желая!До нови мила!!!
  • Но пък след зимата ще дойде пролетта и лятото Харесаха ми картинните образи на твоята есен, Ачо! Поздравче!
  • Благодаря Влади че сподели!!!Хубав есенен ден Приятелю!!!
  • Радвам се че наминахте момичета по калната пътека на моят стих!Благодаря ви че споделихте!До нови!Васе,Бени!!!
  • И на мен есента навява подобни чувства.. Поздрави, Ангел!
  • Идва студът и самотата нараства със страшна сила,Поздрави!
Предложения
: ??:??