Картина в сиво
Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен.
Светът във тъмното изглежда
тъй окаян...
Звездите, те вече скриха своя блясък
и няма я луната пътят верен да покаже.
Дори и птиците безкрили отлетяха
надалече...
Самотни, хора с чадъри в тъмното вървят.
Към своят дом измислено богат.
Чистачки по стъклото тихичко ридаят!
Сълзи дъждовни по стъклото
скулптори си ваят.
Радиото тъжно с блус навява...
Есен е, но зима наближава.
© Ангел All rights reserved.
Харесаха ми картинните образи на твоята есен, Ачо! Поздравче!