Картини в мътни образи
Луната - сърпче тънко във небето
преде си мрежа с фина светлина.
Светулки щъкат из полето,
а пеперуди по Света.
И повей от листо по вятъра
в далечината зашуми,
природата, човешкото и театъра...
На сцената - рояк с комари се реди.
Ще гризне тук и ще отскочи,
ще кацне там, за да бръмчи.
Над водна шир - вълни по огледало,
прелитат и бръмчат мухи.
В деня и времето им отесняло,
из мрака търсят сладини.
Горчиво, пак дими кандило .
Задушно в стаята хрипти .
Надала писък кукумявка бяла
прелита с мигащи очи.
И есенно студът отвява
аромат от летните горещини...
Начало.Край. В средата застояло...
Из тинята живот кипи.
Самотна жаба отмаляла
от квакане във папрата клечи.
В калта за нея чисто е и бяло,
на твърдата земя е всичкото в лъжи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© И.К. Все права защищены
Иринка, виж това е вярно, емоцията ми е била такава и така се получи. Шантаво, но по моему несъвършено.
